Било вторник, пазарен ден.
Студено и ветровито.
Обесили го заранта, та нямало много хора. Само малко турци имало, няколко кадъни, войници имало също, както и дечурлига, и българчета, и турчета.
Бил облечен във вехти турски дрехи от винен шаяк, с калцуни на краката и цървули и отгоре с япанджак.
Главата му била превързана.
Поискал да се изповяда и причасти, та дошъл поп Тодор Митов от „Св. Петка Самарджийска” и го изповядал и го причастил.
След туй го качили на бурето.
Казали на децата да се дръпнат встрани, че да не гледат.”
На този ден преди 150 години България загуби своя син Васил Иванов Кунчев.
Дяконът.
Апостолът.
Левски.
Дяконе, благодарим ти за всичко, което направи за нас… и прости…