„Било вторник, пазарен ден.
Студено и ветровито.
Обесили го заранта, та нямало много хора. Само малко турци имало, няколко кадъни, войници имало също, както и дечурлига, и българчета, и турчета.
Бил облечен във вехти турски дрехи от винен шаяк, с калцуни на краката и цървули и отгоре с япанджак.
Главата му била превързана.
Поискал да се изповяда и причасти, та дошъл поп Тодор Митов от „Св. Петка Самарджийска” и го изповядал и го причастил.
След туй го качили на бурето.“
Скъпи сънародници,
На този ден преди 149 години България загуби своя син Васил Иванов Кунчев. Дяконът. Апостолът. Левски.
Епохите минават и отминават, раждат се и умират, а обесеният Апостол е жив. Българската земя вечно ще тръпне от неговите стъпки, оставили в душата й усет за трайност и величие. Много гиганти са лягали в пръстта и са ставали на пръст. Бесилото на Апостола със страшна сила проби пръстта и бликналият на това място извор никога не ще пресекне.
Научили наизуст много негови думи, десетилетия ние се мъчим да ги направим наши, за да се доближим до него, за да пресеем нравствената си същност, човешката си сила и упованията в бъдещето, истинската си принадлежност към българщината. Апостолът продължава да ни шепне, да ни заклина за прости наглед неща, да ни освобождава и заробва. Неговото пътуване не е завършило и ако се вгледаме в нашите дни и нощи, ще съзрем следите от стъпките му навсякъде. Те бродят по земята на милото ни отечество и ще бродят вовеки веков, за да напомнят на всяко поколение какво е неговото предназначение, какъв е смисълът на живота му, да изправят наведени глави и просветляват помътени погледи. В този смисъл Апостолът присъства и ще присъства на всяко българско раждане и на всяка българска смърт, всевиждащ и всечуващ.
Отдавна думите са изсъхнали, пръстта е опръхнала отдавна, а ние чуваме гласа му и виждаме неговите следи, които окръглят нашия взор и продължават в небето над България. И ако чувстваме силно тежестта на българската си принадлежност, то е, защото Апостолът виси в нас със страшна сила!
Дяконе, благодарим ти за всичко, което направи за нас… и прости…
Отдавна Левски е светец в българската народопсихология, нашето връщане към Васил Левски, към Апостола на свободата, към дякон Игнатий винаги ще бъде равно на свещенодействие.Нека си спомним за делото му не само в този паметен ден. Нека си спомним героя. Нека си спомним завета му. Нека си спомним саможертвата му. Нека си спомним какво му дължим – на него, на себе си, на България…
БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ИСТОРИЯТА! ГЕРОИТЕ СА ЖИВИ, ЗАЩОТО ГИ ПОМНИМ!