Село Гълъбово се намира в планина Родопи на 14 км от град Пловдив. За селото може да се мине през село Марково, през селата Брани поле и Белащица или през вече асфалтираният път през село Куклен и Кукленския Манастир. В близост до с. Гълъбово е имало кале, а сега местността се нарича Градището.

Църквата на село Гълъбово е построена през 1865 г. В изграждането и са помагали всички в селото, като най-голям принос за строежа има родът Арнаудови. Закрилник на църквата е св. Арахангел Михаил, а в покрайнините на селото се намират девет параклиса, които го обграждат в кръг. Разказва се, че преди доста години в селото върлувала тежка болест. Тогава една възрастна жена сънувала, че трябва да се обгради селото с параклиси, за да отшуми болестта. Светците-патрони на параклисите са св. Георги, св. Петка (до този параклис се намира аязмо с лековита вода и носи същото име), св. Илия, св. Димитър, св. Божик, св. Неделя, св. Богородица, св. Никола, св. Влас. В това прекрасно село има много чешми с чиста питейна балканска вода.

Селото носи името на Никола Гълъбов – роден на 04.05.1882 г. в Ново Село (Гълъбово). Завършва Пловдивската мъжка гимназия, където става убеден привърженик на социализма. Учи право в Софийският университет от 1909 до 1914 г. с прекъсване поради участие в Балканската война, където е ранен и инвалидизиран. През Първата Световна война е военно-полеви прокурор. След войната работи като адвокат. Става първият кмет на Пловдив от комунистическа партия. Поради разногласия в централната власт управлението му продължава по-малко от 3 месеца 30.12.1919 г.-15.03.1920 г. Разстрелян е в местността Кемера заедно с други социалисти без съд и присъда на 27.09.1923 г. след потушаването на Септемврийското въстание.

Село Яврово се намира в Родопите. Намира се на 30 км от Пловдив и на 11 км от Асеновград. Има асфалтов път. Селото е разположено амфитеатрално и от него при ясно време се открива гледка към Тракийската низина, Средна гора и Стара планина. Вижда се и връх Ботев.

Село Яврово влиза в границите на България След Съединението през 1885 г. На 4 януари 1966 г. е преименувано на Яворово, но на 27 ноември 1979 г. е възстановено предишното му име Яврово.

Много старо българско селище съществувало още по времето на византийското владичество над българските земи в периода 1018 – 1185 г.

За пръв път се споменава като местност в Устава-типик на Бачковския манастир от 1083 г. под името Аврово.

Като „Село Яворово“ се споменава в четвъртото писмо на испанския рицар от Гранада – дон Алвизо дел Гранада минал през българските земи като кръстоносец от Третия кръстоносен поход през 1189 – 1190 г., който в писмото си до любимата му в Испания – донна Паула отбелязва: „…На връщане за града на Филипа/Пловдив/ минахме през едни села които наричат Добролонг/Добралък/ и Яворово/Яврово/ дето вода е сладка и много пресладка…“. В селото е запазено дори и предание за преминаването на кръстоносците в края на 12 в.,наричани тогава от явровци като „Францалиете“.

Францалиете били едри мъже „заковани целите в железо“, които карали населението на Яврово да ги среща със софри на главите от където те си набождали яденето със шишове и ножища. За да се предпазят от тях жителите на селото в ония времена построили 4 кулички в четрите му края – на Кичър, на Батив дол на Свети архангел и на Друма. При нападение на францалиете срещу селото съгледвачите в тези кулички свирели с особени пищялки, а насаелението на Яврово в такива случаи се укривало в гората.

На около час и петнадесет минути от селото в района на хижа „Руен“ се намират останките на взривеният от иманяри през 1974 г. скален феномен „Главата“.[1] В селото е открита чешма в памет на Николай Хайтов.

На 8 септември е празникът на селото. Заформя се голям пазар, има жива музика, хоро. След литургията се прави търг с благотворителна цел. Събраните пари се използват за реставрация на църквата.

Статии за с. Яврово:

• Пейка
• Десант

Землището на с. Добралък е обширно, разннобразно и богато на природни красоти. То се простира 61.653 m².

Кратка, но сравнително точна, харектеристика е направил А.Георгиев в описанието на Добралък през 1882 г., в което четем:“ Землището им, ако и да е балкан, дава изобилни плодове. То е много широко, с добри води и обиколено със страшни височини, в които се въдят всякакви зверове“. Чак страшни няма, но наистина разклоненията на двата рида са завидни.

Красиви излетни места в близките околности на Добралък са: ливадите около селото в местностите Спортива, Гергюва черква, Драгосювица, Вълков тор, а по-далечните -курортните Студенец, Бяла черква, хижа Чернатица (Комсомолска).Бъдещото дооформяне на парк Родопи ще превърне западната част на землището в още по-привликателно краище за краткотраен отдих и излети.

Наименованията на местностите са запазени и досега. Отклонение от този път започва от местноста Баба и върви по билото на Черновръшкия рид до Бяла черква, където се пресича и съединява с другия римски друм от Пловдив през Персенк за Беломорието. Черновръшката пътека свързва Бачковския с Белочерковските манастири. По нея е минавал някога и френският пътешественик Пол Люсак.Гледано от изток откъм Болобърдо, то пленява със своята светлина и спокойствие. Ясно се очертават в центърът новото училище, сградата на общината и читалището. Бялата светлина на каменните покриви ярко контрастира с керемидените покриви на новите къщи, които опират току до ливадите на Гергюва черква.

Новият стопански комплекс с административна сграда, складове, работилници и гаражи се виждат но север чак от връх Руен.

Скрито остава селото за идващите пътници откъм запад.

Едва когато стигнат къщите в горната махала, могат да обхванат част от селото. В каквато и посока да се приближите към Добралък, особено вечерно време, отдалеч блестят електрическите лампи и му придават вид на бял остров сред тъмно развълнувано море.

Разположението на селото, неговото значително благоустрояване не променят старото деление на махали.

Долната махала е от двете страни на пътя, прекосяващ от север на юг селото- от Корита до Забракювица. Редят се в две малки родови махалички: Кацарюски, Настасуски, Кълюски и Шатюски. По-късно се оформя срещната махала с родовете: Попуски, Лазаруски, Гюргюски, Веленуски и Тупчиюски и др.

Горната махала е раэположена от двете страни на пътя от север на югозапад от „Турското гробе“ до „Говедарника“ с други родове.

Благоустрояването на селото върви с бързи темпове.

След частичното водоснабдяване преэ 1953 година с чиста и студена вода от „Курията“, преэ 1981 година в чест на 1300-годишнина от основаването на България лично министърът на строежите прерязва лентата на новото разширение на водопровода, който довежда „Бялата вода“ по 5км-вото трасе до Добралък.

Остават эа спомен двете чешми:“Корита“ и „Поповата чешма“ със стар турски надпис:“Направих хаир за добро“ и подпис на Ибрахим Ибрахимов-мухтар на селото преэ 1848 година. Преэ 1988 година е поставен нов резервоар.

„Добрите води“, за които пишат летописците и минувачите, са вече във всеки добралъшки дом, електрическото осветление окончателно е изпратило борината и газените лампи в историятя, а по асфалтираните улици се движат всякакви моторни превозни средства.

Добралък наброява около 150 къщи. В „Официалната статистика на източно-румелийското население“ от 1880 г. са посочени 139 къщи. Както се вижда, техният брой малко се е увеличил. Много къщи се изоставиха или продадоха на безценица.същите къщи сега са реставрирани и подменени. Голям е броят на плевните, които по здравина и архитекура не отстъпват на къщите, но техният брой постоянно намалява.

Пътищата и съобщителните връзки на Добралък са своеобразна история, която води началото си далече в миналото.

Транзитни пътища, минаващи през селото, в миналото и сега няма поради неговата откъснатост. Затова връзките с пазарните центрове Пловдив и Асеновград и околните села се осъществяват посредством пешеходни пътеки и пътища за товарен добитък. Чрез тях Добралък се свързва със света едва през 1958 г.-повратна година в развитието на селото.

Историческите хроники и описания сочат важни транзитни пътища през землището му, но те не минават през местностите Баба, Св.Илия, Падините, Съботинче и е част от римския друм от Станимака (Асеновград) за Беломорието през върешността на Родопите. Започва от устието но река Луковица, издига се високо и почти под билото на Черновръшкия рид, над левия бръг на Чепеларската река, над селата Бачково, Наречен, Нареченски бани, и Косово, след което при с.Хвойна слиза покрай самата река и продължава към вътрешността. Живописно описание на този път е направил през 1909 г. Стою Н. Шишков. Тогава е имало още доста запазени участъци, заедно с участъка от местността Баба до местността Падините с живописен кюшк, нареченн Бумбаров кюшк.

Рали „Хеброс“ – Рали „Хеброс“ се организира веднъж годишно, като първото му издание е през 1972 година. – Валидно е за Европейския шампионат от 1984 година.

Печелено е от известни пилоти през годините:

Атила Ферианц (Унгария) – 7 пъти
Сердар Бостанджи (Турция) – 2 пъти
В. Д. Марел (Холандия)
Роберто Калоероли (Италия)
Холовейзе (Полша), Дженере (Италия) и други
В най-новата история на рали „Хеброс“ нееднократни победители са екипажите на изтъкнатите наши пилоти – Димитър Илиев, Ясен Попов и Крум Дончев.

До 1963 година името на селото е Богородично, а до 1934 година Паная.

Село Руен се намира в планински район. До него води асфалтов път от град Куклен, който продължава до село Яврово като черен път. Има всекидневна автобусна линия от Пловдив (от автогара „Родопи“). Великолепна планинска панорама. В района с надморска височина от 700 до 1700 м е разположен Лесопарк Родопи на площ от 23 000 дка с 4 курортно-туристически ядра: хижа \\“Здравец\\“, летовищата Копривките, Студенец, Бяла Черква. На 6 км от с.Руен на 450 м надморска височина, сред красива природа, се намира манастира „Св.св. Козма и Дамян“, построен през XI в. едновременно с Бачковския манастир. През вековете манастирът е бил средище на националната книжнина и култура. В старата църква към него са запазени ценни стенописи. Обявен е за паметник на културата с национално значение. В близост до селото се намират параклисите : „Свети Илия“ „Света Марина“ „Свети Иван“ „Света Богородица“ „Свети Димитър“ В близост до селото се намира и пещерата известна като „Процепът“. На 2 км от селото на 450-500 м. надморска височина се намира Руенското езеро. Разположено е сред красива природа в подножието на хълм с борова гора. Изграден е ресторантски комплекс. Има възможности за спортен и любителски риболов. Видове, записани в червената книга на България, намиращи се около селото: Самодивско цвете, Венерина пантофка и др.

Ежегоден събор „Свети Илия“ – 20. юли.

Ежегодни чествания с приготвяне на курбани за 02.май – летен Атанасов ден и 06.май Гергьовден. Честванията се провеждат на едноименните параклиси в селото.

Старото име на селото е Еникьой, което в превод от турски език означава Ново село. То е било турско село, на което са се настанили предимно македонски българи след принудителните изселвания от Югоизточна Македония и Западна Тракия след първата световна война. Малка част от жителите е представена от родопчани пристигнали от Източните Родопи.

Всички жители са източно православни. Църквата се намира на митичния хълм Боровик и носи името „Св. Неделя“. Реновирана е през 2005 година със средства и усилия на местни жители.

Сградата на кметството е заменена с нова през 2009 година. Района около нея е облагороден.

В своя разцвет, през 30-те години на 20-ти век селото са населявали над 700 души. Днес постоянните жители са не повече от 60. През почивните дни Цар Калоян е предпочитано място за отдих и разходка от пловдивчани.

В село Цар Калоян има няколко чешми, от които тече чиста питейна балканска вода с доказано лечебни, противоалергични, имунизиращи и чудодейни качества. Местните жители се гордеят с това. Чешмите са предпоставка за развитие на СПА туризъм, като вече е в процес на изграждане супермодерен комплекс, чиято идея и реализация се дължат на „доктор хонорис кауза“ на Пловдивския университет Калин Вътев и неговата майка Стефка Вътева, наследница на големия Латевски род.

Селото разполага с изключително географско положение позволяващо смайващи изгледи към Пловдив и региона. Сред най-именитите хълмове е небезизвестният „Боровик“. Най-високият връх в региона пък носи името на селото.- Калоянов връх. Нарича се така заради преданието, че при един от походите си, Цар Калоян е разпънал своята шатра в подножието му. От върха, като на длан, се вижда Горнотракийската низина. Този връх се използва често за делта – и парапланеризъм.

Западно от селото се намира местността „Калето“ (още „Зандана“, „Калояново градище“), разположена на едноименния връх. Там се забелязват останки от римска крепост, която е охранявала древния път от Пловдив през Централни Родопи към Беломорието. Навремето същия този път бил настелен с каменни плочи, които впоследствие жителите от околните села използвали при строежите на домовете си.

Непосредствено над Цар Калоян се намират курортите „Здравец“, „Студенец“ и „Бяла черква“. Непосредствено до Цар Калоян стартира един от етапите на Рали Хеброс (СЕ „Здравец“), което е с коефициент 5 на ФИА (Източноевропейски шампионат), а последните години част от това трасе се използва като шейкдаун (официална тренировка) на ралито. През деведесетте години има и действащ футболен отбор, носещ името на легендарния български цар. Селото няма собствена транспортна система, но поради разположението си, пътническият поток се обслужва редовно. Автобусните линии в двете посоки се движат по три пъти дневно. За селото може да се мине, както през село Марково, така и по пътя минаващ през Брани Поле, Белащица и Гълъбово. Събор на селото (празнува се на първата събота от месец юли)